Рисуването често се свързва с умения, техника и талант. Много хора вярват, че „не могат да рисуват“ и затова дори не си позволяват да опитат. Но когато говорим за мандали, не става дума за изкуство в традиционния смисъл.
Мандалата е форма на изразяване. Тя не изисква опит, не следва правила и няма правилен или грешен резултат. Тя е отражение на това, което човек носи в себе си в дадения момент.
Когато започнем да рисуваме мандала, не мислим толкова. Избираме цветове, форми и линии интуитивно. Ръката се движи, без да анализира всяко действие. Именно в това се крие силата на процеса.
Чрез този начин на рисуване излизат емоции, които често остават скрити. Понякога това са напрежение, умора или вътрешни въпроси. Друг път са спокойствие, радост или усещане за лекота.
Мандалата не е просто рисунка, а процес. Времето, прекарано в създаването ѝ, е време за себе си. В този процес вниманието се насочва навътре, а външният свят остава на заден план.
Много хора споделят, че докато рисуват, се отпускат и губят представа за времето. Това е знак, че умът се успокоява, а тялото преминава в по-спокойно състояние.
Интересното е, че често резултатът изненадва. Хора, които са били убедени, че не могат да рисуват, създават красиви и смислени мандали. Но по-важното не е как изглежда тя, а какво носи като усещане.
Мандалата може да бъде и начин да се погледнем отстрани. Понякога, когато я видим завършена, разпознаваме в нея свои емоции или състояния, които преди това не сме осъзнавали.
Този процес не изисква усилие. Не трябва да се стараем да направим нещо „красиво“. Достатъчно е да си позволим да бъдем искрени и да следваме това, което усещаме.
В комбинация със звук, преживяването става още по-дълбоко. Когато тялото вече е отпуснато, рисуването идва по-естествено и свободно.
Мандалата е прост, но силен начин да се свържем със себе си. Тя не дава отговори, но помага да ги усетим. И понякога това е напълно достатъчно.